РАЗДВОЀНО. Нареч. от раздвоен. Умът на Балашев работеше раздвоено. А. Страшимиров, К, 79. Не може да се живее раздвоено. М. Христов, ИЕБ І-ІІ (превод) [еа]. Джина бутна чинията с банана към средата на масата, облакъти се и някак раздвоено призна: — Планът ми не е гениален. Д. Петрунова, ОП, 86.