РАЗДВО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Остар. и диал. 1. Място, където дърво или клон се раздвоява, разклонява; разклон, чатал. Прихване се [Рада] за дървото, подигне лявата нога, стъпи между раздвоя на дървото, дохване клона, наведе го, откъсна китка — голяма китка — и скочи от дървото. М. Георгиев, Избр. разк., 70.
2. Само ед. Разделение, раздвоение. Обясненията на автора, че бил изразил предвечната дилема — раздвоят между зова на отвлечената мисъл и зова на конкретния трагичен момент — нищо не допринесоха, за да се осветли самото творение. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Изглежда, че двете партии са водили силна борба, без да отстъпят от взетите позиции. Раздвоят в охридската епархия е накарал архиепископа Димитър Хоматиян да се обърне към тогавашния църковен авторитет .. митрополит Василий. Ив. Снегаров, ИОА І [еа]. Направих раздвой, разделих ги на две партии, .., да се карат, да се гонят. Н. Геров, РБЯ V, 21.