РАЗДВОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; раздвоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Правя нещо на две части; разделям. Боримечката изви голямата ножица и я раздвои на две части. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 128. Съвършено чистият и прозрачен калцит има свойството да раздвоява (двойно пречупва) лъчите на светлината. Затова предметите, гледани през него, изглеждат двойни. Геол. ІХ кл, 57.
2. Прен. Ставам причина някой да изпитва раздвоение, да се колебае кое да избере от две различни или противоположни чувства, решения. Неговите думи ме раздвоиха — да се съглася ли, или не. раздвоявам се, раздвоя се страд. Създаването на втора международна организация било опит да се раздвои международното работническо движение. Ист. VІІІ кл, 128.
РАЗДВОЯ̀ВАМ СЕ несв.; раздвоя̀ се св., непрех. 1. Само З л. ед. За група хора и др. — разделям се на две части. Тълпата за миг затихна и се раздвои, за да стори път на колата. Г. Дръндаров, ВЗ, 67. После войската отново поема напред, .., раздвоява се на два ръкава, за да пропусне самотен едър генерал с широко зачервено лице и гъсти, почти побелели от скреж мустаци. К. Странджев, ЖБ, 67.
2. За път и др. — разделям се в две посоки. Когато стигна до езерцето, където шосето се раздвояваше на две, тя зави към Чамкория. Д. Димов, Т, 651. Когато Радомир влезе в селото и пътят пред него се раздвои нагоре към овчаря и надолу по мостчето край реката, той спря. М. Смилова, ДСВ, 209. От това място следата се раздвоява. Ето, едната пътека води към пътя за Ичера .., а другата върви право напред. А. Гуляшки, ЗВ, 350-351. Дървото не покара вече млад филиз и на другата година го отсякоха. .. Остана едното дърво. И тъй като клоните му горе са раздвояваха, а дънерът му оставаше скрит зад хоризонта, изглеждаше пак да са не едно, а две дървета. Й. Йовков, ВАХ, 140.
3. За мисъл, внимание и др. — насочвам се към два (или повече) обекта. Мисълта му се раздвояваше и той мислеше ту за едната, ту за другата. Й. Йовков, СЛ, 26. Той се изтръгна от ръката на Винету, чието внимание се беше раздвоило, и се втурна да бяга. В. Радков, Избр. пр VІII (превод) [еа].
4. Прен. Изпитвам раздвоение, колебание. Човек се раздвоява дали да му завижда, или да му се възхищава. Л. Янов, СЗ, 10. Той не беше лош човек, а просто се раздвояваше между традицията и онова, което смяташе за правилно. Ю. Чернева, П (превод) [еа]. Раздвои се утринното ми настроение. Хем тържествувам, хем ме обзема страх. Бл. Димитрова, ПКС, 110.