РАЗДЕЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Предмет, който служи за разделяне, преграждане. Моделът не само се отличава с изключително елегантен дизайн, но в зависимост от мястото му в дома може да функционира като разделител на стаята, библиотека — както ви се харесва. Кап., 2007, бр. 12 [еа]. Прозрачните кутии и разделители за чекмеджетата ще ви помогнат да организирате нещата си така, че те да бъдат едновременно прибрани и лесни за достъп и намиране. С, 2006, бр. 4767 [еа]. Удобната чантичка съдържа основните аксесоари за грижа за краката — нокторезачка, разделител за пръсти. Сега, 1999, бр. 212 [еа]. // Преграда. Багажникът е с разделител. Кеш, 2002, бр. 27 [еа].
2. Малко листче, картонче, което служи за отбелязване на страница в книга. Той разтвори на случайна страница и постави един разделител. Ил. Ангелов, ТК [еа]. Можеш да отбележиш до коя глава на книгата си с разделителя за книги. Кап., 2007, бр. 6 [еа].
3. Лист от хартия, картон и др., който е по-дълъг от стандартна страница и се използва за разделяне на документи и др. по групи, теми, направления и под. Предлагат се папки, разделители.