РАЗДЀЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Трева, билка, която според народните вярвания има магическа сила да раздели двама души, които са женени или се обичат; разгон, разгонка. На полицата, .., са наредени изправени празни съдове, а пред тях и между тях са лечебните му билки, треви и корени. Колко много и различни са те! Равнец, .., мащерига, разковниче, разделниче. Ив. Карановски, Разк. I, 179.