РАЗДЀЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разделен. Еснафското семейство бе едно стопанско и нравствено единство. Началото за разделност на имотите на жената от тези на мъжа намираше малко случаи на приложение. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 9. За индивидуалистите пък е режимът на разделност, при който съпрузите запазват самостоятелна собственост над всичко, което са придобили поотделно. Тема, 2008, бр. 39 [еа]. Растителните продукти (с изключение на плодовете, за които стана дума) могат да се съчетават свободно помежду си .. (обратно на разделността при животинските продукти). Земя, 2008, бр. 118 [еа].