РАЗДЀНВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от разденвам и от разденвам се; раздяване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.

РАЗДЀНВАНЕ2 ср. Остар. и диал. 1. Отгл. същ. от разденва се; развиделяване, разсъмване, разденяване, раздрачаване.

2. В съчет. с предл. н а, п р е д и. Времето, когато настъпва денят, когато се съмва; на развиделяване, на разсъмване, на разденяване, на раздрачаване. Тая звезда не била Деницата, що огревает на утро, мало пред разденването, а друга. Нар. прик., БНТв ХІ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)