РАЗДЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от раздирам и от раздирам се. Стихията още набира сили .. близко дрънчене на чинии се смеси с тракане и търкаляне на легла и куфари, .., раздиране на платове, с проплакващи човешки гласове. Й. Хаджиев, СП [еа]. Може би Батил е очаквал по-друг отлик от Иванко, може би е било много болезнено това раздиране на надеждите. Б. Болгар, ЗББ [еа].