РАЗДО̀РНИЦА ж. Жена раздорник. — Глупачке, какво правя аз?… — каза той, като прикриваше смущението си. — Затваряте се в стаята си, .., за да не ви вижда никой; ама аз ви видях през ключалката… — Какво? — Да пишете писма на годеницата си. — Лъжа… Аз?… Я се махай, раздорнице… Б. Цонев и др., ФХ (превод) [еа].