РАЗДРАЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздража като прил. Остар. и диал. Раздразнен, разсърден. Излязоха и вървяха из улиците мълчишком. Гойчев углъбен в горестта си, Любица раздражена, недоволна и нещастна. Ив. Вазов, Събр. съч. VІ, 1976 [еа].