РАЗДРАЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Раздразнителен; раздражателен. Една гастрическа болка, която го бе държала много време на легло, отрази се още по-силно на характера му и го направи по-раздражителен и нетърпелив. Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 12. В съчиненията му друг недостатък се вижда, че той е бил раздражителен и жлъчен. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. Той [Саул] нигде не намирал душевно спокойствие, но всегда бил суров (намръщен, невесел), раздражителен. Г. Йошев, КВИ (превод), 41-42.