РАЗДРА̀ЗНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздразня като прил. 1. Който изпитва раздразнение, недоволство, яд; ядосан, разсърден, разгневен. Той погледна все още раздразнения си посетител и безпомощно сви рамене. Ст. Марков, ДБ, 144. Раздразненият министър-председател повиши заплашително гласа си. Г. Марков, ББС [еа].
2. Който е свързан с раздразнение. Имаше още една причина за това: раздразненото любопитство на публиката. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 90. Генералът не го слушаше. Очите му следяха с раздразнено недоумение загорелите едри момци, които мълчаливо се отдръпваха от пътя му. Ст. Дичев, ЗС І, 64. После се чу кучешки лай. Отначало слабо, на едно или две кучета, после раздразненият лай се превърна в хор. М. Грубешлиева, ПИУ, 266.
3. Който реагира на дразнение. Тя [мечката] събаряше върха на мравуняка и поставяше лапата си вътре, докато раздразнените мравки напълзят по нея. Тогава я облизваше с грапавия си език. АнтПБП [еа].