РАЗДРА̀ЗНУВАМ, -аш, несв. (диал.); раздра̀зня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Раздразвам, раздразням, раздразнявам. Не го вече сърдеше и раздразнуваше тя със своите груби обноски. Т. Влайков, Съч. ІІ, 249. раздразнувам се, раздразня се страд.
РАЗДРА̀ЗНУВАМ СЕ несв. (диал.); раздра̀зня се св., непрех. Раздразвам се, раздразням се, раздразнявам се. Други още повече се раздразнуват и още по-явно почват да роптаят и да хулят. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 191.