РАЗДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздера като прил. 1. Който е разцепен; скъсан, прокъсан, разкъсан. Биеше се .. и често се връщаше с раздрана риза и окървавен нос. Н. Никифоров, ПВ, 13. С тия дрехи раздрани, с тия кървави ръкави аз ще падна в ръцете на душманите! Ив. Вазов, Р, 39. Да залепя паспорта за гърба на шкафа, да го пъхна в отвора на вентилацията или да го мушна под раздрания тапет зад леглото. Б. Райнов, ДЛЗ [еа].
2. Който е наранен; разкъсан. Раздраните му устни болезнено трепереха, кръв се стичаше по лицето му. П. Вежинов, НС, 39. Евгени свали непохватно направената превръзка и откри раздраната плешка. Д. Ангелов, ЖС, 182. Зей юнашка гръд раздрана. П. П. Славейков, КП ІІІ, 250.
3. За глас — който е дрезгав, пресипнал; прегракнал, продран. След това бояджията се появяваше нейде зад Васил, подхвърляше празни бутилки като фокусник и пееше с раздран глас. М. Грубешлиева, ПИУ, 73-74. Един раздран глас се мъчеше напразно да улови някакъв звук, но .. се чуваше само едно грозно грачене. Ст. Даскалов, ВМ, 14.