РАЗДРИПАВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздрипавя като прил. Разг. Който е раздърпан, изпокъсан; дрипав, раздрипан. Крилата му [на корморана], макар все още нелишени от раздрипавени вече летателни пера, стоят обикновено полуотпуснати. Н. Боев, Г, 60.