РАЗДРОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от раздробявам и от раздробявам се. Наблизо четири чифта волове влачеха голяма машина за раздробяване на буците. М. Вълев, ПСС, 51. Веднъж ставаше дума за раздробяването на земята, за безизходното положение, в което изпадаха все повече селски стопани. СбАСЕП, 462. Стремежът да се поевтини производството доведе до все по-голямо раздробяване на производствения процес на отделни, съвсем прости операции. К, 1967, кн. 3,18.