РАЗДРЪ̀НКАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от раздрънкам като прил. За превозно средство, музикален инструмент и др. — който е износен, неподдържан, в лошо състояние от невнимателна или дълга употреба; разнебитен, разхлопан. Навън свиреше проточено и плачливо един сляп латернаджия с раздрънкан инструмент. А. Каралийчев, НЧ, 60. Настигна го стар раздрънкан камион, който вдигна след себе си бял облак прах. Ем. Манов, ДСР, 128. Градът отстоеше на двайсет-трийсет километра от железопътната гара и тия километри трябваше да се пропътуват със стар, раздрънкан файтон. К. Константинов, ППГ, 74. Кварталите, .., бяха едноетажни, с непавирани кални улици, без осветление, по които се движеха одрипавели хора, раздрънкани каруци, теглени от мършави коне. Мл. Исаев, Н, 235. Раздавачът пъхна небрежно писмата в протритата си чанта, качи се на раздрънкан велосипед и потегли за селото. П. Незнакомов, СНП, 92.