РАЗДУ̀ВАМ, -аш, несв.; разду̀я, -у̀еш, мин. св. разду̀х, прич. мин. страд. разду̀т, св., прех. 1. Правя нещо да увеличи обема, размерите си, да се разшири; надувам. Газовете раздуват стомаха и червата. Пр, 1954, кн. 1, 30.
2. Прен. Разг. В съчет. със същ. ц е н а, с м е т к а и под. — прекалено увеличавам стойността (на цена, сметка и под.). Успявал е да раздуе цените, но така, че отговорността да поемат хора от централата. Вл. Германов, П (превод) [еа]. Зад гърба ми някой се изкиска и каза: — Слава богу, това е индустриален стандарт. Нали не би допуснал, че почтени фирми раздуват сметките? Л. Николов, ЧаС (превод) [еа].
3. Прен. Разг. Представям нещо в неточен вид, като засилвам, увеличавам размерите, количеството, значението му; преувеличавам. Тя бе нападала Ралчо и Костадин дотогава, докато им се разклатиха краката. Ден и нощ не спираше да раздува грешките им. Ст. Даскалов, СЛ, 130. — Пак раздуваш нещата — казва примирително мама. — Според мен, просто им се ще да пооригиналничат. Ем. Манов, МПЛ, 322. раздувам се, раздуя се страд. Не е необходимо да се раздува и цялата мелодрама с Мими. Др. Асенов, И, 46. С умисъл или без умисъл клюките се раздуваха, лепяха се една о друга към първоначалния повод. Б. Обретенов, С, 120.
РАЗДУ̀ВАМ СЕ несв.; разду̀я се св., непрех. Увеличавам обема си, разширявам се; издувам се, надувам се. Нервни тръпки преминаваха по тялото му, .., ноздрите му се раздуваха. Й. Йовков, Разк. І, 241. След десет изстрела цевите им [на пушките] се раздуват — плюят куршумите на двайсет крачки. П. Вежинов, ЗЧР, 46.