РАЗДУ̀МНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който говори, приказва, бъбри на някого, за да го разтуши. Разбира се, че на тоя свят се намират и такива человеколюбиви личности, които твърде често считат за своя обязаност да поседат някой и други час до постелята на болния, .. и захващат да говорят такива безсъвестни лъжи и такива отчаяни глупости, които развеселяват донейде болния и утешават неговите домашни, .. Нашият цариградски печат в всеко едно отношение прилича на тия благочестиви раздумници. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа].