РАЗДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; раздъ̀вкам, -аш, и раздъ̀вча, -еш, мин. св. раздъ̀вках, св., прех. 1. Дъвча нещо напълно, изцяло, докрай. Свих лице, като че съм раздъвкал цяла арнаутска чушка. П. К. Яворов, ХК, 47. Когато раздъвкваме суха храна много на дребно и я пропускаме в стомаха, мъжецът затуля трахеята. Кл. Иванова и др., ТС [еа].
2. Прен. Разг. Говоря многократно за едно и също нещо. Извинете ме, че аз се така разфилософствувах за неща, които отдавна вече са раздъвкани и обяснени от новото човечество. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. раздъвквам се, раздъвкам се и раздъвча се страд. Все тия проблеми се раздъвкват.