РАЗДЪЛЖА̀ВАМ, -аш, несв.; раздължа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо да стане по-дълго, да има по-голяма дължина; удължавам, разтеглям. Четириколната кола е така конструирана, че да може да се скъсява и раздължава. Н. Колев, БЕ [еа]. // Правя нещо да трае по-дълго, да се удължи във времето; удължавам, разтеглям. През хиляда осемстотин шестдесет и девета година — започна той с намерението да раздължава колкото може повече разказа си — през месец май аз си извадих влашки паспорт на име Стан Станчулеску и отидох от Гюргево най-напред в Свищов. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 754. Неочаквано обаче се оказва, че е твърде удобно да раздължаваш това „сега“. Ив. Дичев, ГММ [еа]. раздължавам се, раздължа се страд.
РАЗДЪЛЖА̀ВАМ СЕ несв.; раздължа̀ се св., непрех. Разг. Ставам по-дълъг, придобивам по-голяма дължина; удължавам се, разтеглям се. Скоро оредялата върволица се раздължи, накъса се и раненият в лявото ходило Караджа напразно тичаше напред и назад да събира изоставащите четници. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 36. // Удължавам се във времето, трая по-дълго; разтеглям се. Разказът му много се раздължи.