РАЗДЪ̀РПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздърпам като прил. 1. Който е в неизряден, неподреден вид, който е загубил първоначалния си вид и форма. Тя лежеше притихнала, с отмаляла от борбата снага и раздърпани коси и облекло. Г. Райчев, ЗК, 67. Все по-често виждах Мария да излиза от някоя стая с разчорлена коса и раздърпана рокля. Б. Райнов, ЧЪ, 20. С разкопчани ризи, с раздърпани дрехи, .., те се събраха накуп. Ал. Бабек, МЕ, 41. Вичо извади едно омазнено, раздърпано тефтерче, от което изпаднаха абонаментна карта и банкнота от два лева. Й. Попов, СЛ, 142. ● Обр. Високо над тях, в сияещото небе, .., бягаха в безредие жалки, раздърпани облаци. Ив. Маринов, ДТ, 163.
2. За човек — който е с размъкнати, развлечени, небрежно облечени дрехи. На една от вратите се бяха струпали няколко деца на различни възрасти, чорлави, раздърпани, види се, наскачали от леглото си. Д. Талев, ГЧ, 27. Един дребен раздърпан войник свали раницата от гърба си. К. Петканов, МЗК, 135. Само Цана се мярка насам-нататък — раздърпана, изцапана. Д. Немиров, Б, 216.