РАЗДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; раздъ̀рпам, -аш, св., прех. 1. Дърпам, издърпвам хора или предмети на различни страни. Раздърпаха столове и маси, за да му открият мегдан. Но той не заигра веднага. Й. Йовков, Ж 1945, 16.
2. С дърпане развалям външния вид на някого или на нещо. Жените се увлякоха от думите на Лина, раздърпаха Иваница и я заголиха. К. Петканов, ЗлЗ, 248. Поглеждам скалите, насочвам се към тях. .. Храстите раздърпват дрехите ми, надраскват ръцете. З. Сребров, Избр. разк., 231.
3. С дърпане правя на късове, на парчета; разкъсвам. Парцали бяха пръснати и наоколо из тревата — изглежда зверовете са ги раздърпали и разнесли. В. Мутафчиев, ЛСВ І, 514. Догде не ги погребем по християнски, няма да си вървим! Оставим ли ги, кучетата ще ги раздърпат. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 111. Котаран при мен живее. Какъвто е лош и страшен — къс по къс ще те раздърпа! Ран Босилек, Р, 53.
4. Разг. Започвам да дърпам някого; задърпвам. Брадатият мъж, .., хвана Кира за ръката и го раздърпа сърдито. — Защо сте откраднали нашата лодка, а? — сопна се той. Г. Караславов, Избр. съч. V, 337. — Ставай, че баща ти ще те заколи! .. — раздърпа я отново тя. Ст. Даскалов, СЛ, 247. Когато го раздърпаха да стане, той се усмихна сънливо. Ем. Манов, ПС, 14. раздърпвам се, раздърпам се страд.
РАЗДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; раздъ̀рпам се св., непрех. За предмет — загубвам първоначалния си вид и форма. Пуловерът ми се раздърпа от толкова носене.