РАЗДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от раздявам1 и от раздявам се; издяване1, отдяване1.
РАЗДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от раздявам2 и от раздявам се; разденване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
