РАЗДЯ̀ЛА, мн. раздѐли, ж. 1. Разделяне с близък човек; разлъка. Бяха изтекли две години от раздялата с Борис, но раната в душата ѝ не зарастваше. Д. Димов, Т, 93. Седем месеца след раздялата с него, .., тя вървеше по замръзналия паваж и стискаше в ръцете си малък вързоп. М. Грубешлиева, ПП, 105. Той не изпитваше никакви угризения при разделите. Д. Фучеджиев, Р, 125. За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, ЕП І, 123. Ако ти либиш, ще знаеш / жива раздяла какво е. П. Р. Славейков, Ч, 1883, бр. 11, 1024.
2. В съчет. с предл. н а. Времето, когато става разделянето; на сбогуване. Натъжен си тръгна той от Гранче и това ѝ каза на раздяла: — Не мога аз да те взема насила. Д. Талев, ПК, 265. На раздяла тя му призна, че е най-милият човек, когото е срещала. Й. Попов, ИЖП, 16. На раздяла / час удари, / добър път на / вас, другари. Елин Пелин, ПБ, 76.