РАЗЖАРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разжаря̀ като прил. 1. Който е станал на жар, жарава. Стои в огнището разжарен дънер и свети с тъмен вишнев блясък. А. Дончев, СВС, 189. Насред работилницата иззидано ковашко огнище, разжарена жарава в него. Г. Марковски, СК, 50. Няколко минути след това тя [Мата] се върна с мангал разжарени въглени и го сложи до краката на Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 211. Купата разжарени въглища .., аленееше и хвърляше приятна грейка. Д. Спространов, С, 236. Въглищарите бяха се изтегнали. Лицата им позапечени от разжарения огън; чакаха края на Катранкольовата история. З. Сребров, МСП, 82. // За печка, огнище — който е силно нагорещен, нажежен от жарта, жаравата в него. Гледай огнени езици / от огнище разжарено. П. К. Яворов, Съч. I, 7.
2. За желязо, метал — който е много силно нагрят, нагорещен; нажежен. Обичах да го гледам, запретнал ръкави до лактите, да размахва чука над разжареното желязо. Ив. Мартинов, ПМ, 58. И докато Милан Къндак беше цял великан, Шойлев беше доста дребен човек, .., та се чудеха людете как въртеше и той тежък чук при големите наковални, когато разплескваха разжарените пити бакър. Д. Талев, ПК, 321. // За въздух — който е силно нагрят; сгорещен. Мигом се безумци спряха / в дъжд и задух разжарен. Т. Траянов, ББ, 26.
3. Който излъчва силна светлина и топлина. Слънцето лееше огън от разжареното небе. А. Гуляшки, СВ, 5. И слънцето заплашва разжарено / да скочи върху нас от свода син. М. Петканова, КС, 54. Още не свикнали на разжареното / слънце са мойте очи. Е. Багряна, ПЗ, 27. // За светещо тяло — който излъчва силна светлина. Изведнъж блесна светлина. .. В тъмнината разжареното кълбо на ракетата изглеждаше близко, току зад хълма, над селото. Х. Русев, ПС, 88.
4. Прен. Който изразява дълбоки, силни чувства; горещ, пламенен. Георги Ваклинов се спря на за̀ветна заснежена площадка и с разжарен поглед зачака да се претърколят всички от склона. М. Яворски, ХСП, 344.