РАЗЖЕЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разжежа като прил. Който е много силно нагрят, нагорещен; нажежен. В средата [на залата] една огромна пещ, в която се вижда разжежена, разкалена до червено-оранжев цвят маса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. Ти .. ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове. Библ. [еа]. Очите ти са лава разжежена, / те палят и горят; / запреш ли ги на Витоша студена / и нея ще стопят. Ц. Церковски, Съч. I, 125.