РАЗЖЀНВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от разженвам и от разженвам се; развеждане. Запретява не само убийството, .., но и просто охулването на ближния .., разженването, клетвата, отмъстяването. Н. Михайловски, ССИ (превод), 121. Само брат ми Слави беше съгласен с мене. Той ми казваше: да се не измамиш, никого не слушай, твоя си ум дръж, защо си още млад, женене има, разженване няма. М. Кънчев, В, 122.