РАЗЗА̀РЯ несв.; раззорѝ, мин. св. раззорѝ, св., безл. и в З л. Поет. 1. Зазорява, разсъмва; зазаря, зазарява, раззорява. Раззаряше. .. Слънцето се показа зад баира. Червените покриви на къщите в падината светнаха от росата. Кл. Цачев, В, 201.
2. За ден — започвам, настъпвам. Повява вятър топъл, / раззаря юлски ден. У. Керим, СМ, 12.
РАЗЗА̀РЯ СЕ несв.; раззорѝ се св., безл. и в З л. Поет. 1. Зазорява се, разсъмва се; зазаря се, зазарява се, раззорява се. Раззаряше се. Селото току-що се пробуждаше и тук-там по дворищата се мяркаха ранобудни стопани. Елин Пелин, Съч. II, 166. Навън се раззаряше, утринната хладина внасяше лекота в гърдите и яснота в мислите. В. Андреев, ПР, 199. Очите му веднага свикнаха с таванския полумрак. Напрегнато се заоглежда. През пролуките между керемидите проникваше бледа светлина. .. По това разбра, че се раззаря. Т. Харманджиев, КВ, 531.
2. Прен. Просветва. В очите тъмни сякаш се раззаря: / — Да, имам много братя... Бл. Димитрова, Л, 203-204.