РАЗЗВЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; раззвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. страд. раззвънтя̀л, -а, -о, мн. раззвънтѐли, св., прех. Разг. Правя някакъв предмет, обикн. метален или стъклен, да започне да звънти. От горния етаж / се ронят стъпчици: / проходило дете! / Ех, ти радост, / дето раззвънтяваш / кристалите / на моя полилей / и с всяка стъпчица / пропява птичка в него! Д. Габе, С, 86. Минаващият трамвай раззвънтя стъклата на старата кооперация. раззвънтявам се, раззвънтя се страд.
РАЗЗВЪНТЯ̀ВАМ СЕ несв.; раззвънтя̀ се св., непрех. Разг. Започвам да звънтя; зазвънтявам. Продавачката му сложи стоката в плика и му го подаде, но рестото той изпусна на пода. Стотинките се раззвънтяха, а дядото само стоеше объркано и смутено. С., 2002, 12.04. [еа]. От лудешкия танц на гостите чашите по масата се раззвънтяха.