РАЗЗЀЙВАМ, -аш, несв.; раззѐйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. раззѐйнат, св., прех. Разг. 1. В съчет. със същ. у с т а и под. Отварям широко уста, за да лапна нещо или като израз на силна изненада, вълнение, уплаха и др. До края на смяната тичах като кон между пещта и формите. Тежък кон, излят от чугун, който по съвета на Чурека току раззейва уста, готов да се засмее, без да му е смешно. В. Панайотов, НЧ, 10.
2. Отварям широко нещо, обикн. врата, прозорец. раззейвам се, раззейна се страд.
РАЗЗЀЙВАМ СЕ несв.; раззѐйна се св., непрех. Разг. 1. За уста и под. — отварям се широко, докрай, за да лапна нещо или като израз на силна изненада, вълнение, уплаха и др.
2. За врата, прозорец и под. — отварям се широко, докрай.
3. За шев или отвор на обувка, дреха и под. — разтварям се, тъй като преставам да съм закопчан, завързан, зашит; зейвам.