РАЗЗЕЛЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; раззеленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. В съчет. със същ. д ъ р в о, г о р а и под. Правя нещо да стане зелено, като се покрие с нови, млади листа; разлиствам. Топлият вятър раззелени дърветата.
2. В съчет. със същ. п о л е, н и в а и под. Правя нещо да стане зелено, като се покрие с нови, млади стръкчета, със зеленина, трева. Един ден пролетта ще раззелени и разцъфти тия монотонни пространства. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 130. По автопътя от Загреб за Любляна препуска весела кола с трима югославски и двама български писатели. Нашият общ балкански юни е раззеленил хълмовете, напълнил е реките и избистрил небето. В. Йосифов, Избр. тв I, 183. Трябва да се възцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 155. На развигор заваляха дъждове, раззелениха мъх по каменните стъпала на къщите. П. Константинов, ПИГ, 47.
3. За зеленина, трева — покривам някакво пространство с нови, млади стръкчета. Крехка тревица е раззеленила полето, а в градините на момите са изправили коронки пъстри цветя. Ц. Церковски, Съч. I, 201. раззеленявам се, раззеленя се страд. раззеленява се, раззелени се безл. Когато се раззелени и пролетта се разцъфтя навред, Стоян изчезна от къщи за цял един ден. Д. Талев, ЖС, 83. Да можеше мислите да зазимим, да не мислим цяла зима нищо. Чак на пролет, когато се раззелени, .. тогава да ги отвием и събудим. А. Каменова, ХГ, 183.
РАЗЗЕЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; раззеленя̀ се св., непрех. 1. За дърво, гора и др. — ставам зелен, като се покривам с нови, млади листа; разлиствам се. — Ах, защо не дойдохте през пролетта, когато се раззеленяват и цъфнат дърветата. Н. Фурнаджиев, МП, 46. Горите се раззелениха и зашумиха и всичко живо се пробуди от зимния сън. Н. Ферманджиев, РХ, 235. Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума. Й. Йовков, СЛ, 10.
2. За поле, нива и под. — ставам зелен, като се покривам с нови, млади стръкчета, със зеленина, трева. Раззелени се земята, треви избуяха, пъстри цветя обкитиха поля и градини. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 19. Нивите наоколо се раззелениха и избуяха. И. Петров, НЛ, 224. Цялото поле се бе раззеленило. П. Бобев, ГЕ, 20. Северната стена напролет се раззеленяваше с бръшлян. Бл. Димитрова, ПКС, 351.
3. За трева — пониквам отново. Тревата по широкото поле — сива доскоро — с всеки нов ден се раззеленяваше, подмладяваше. Ил. Волен, МДС, 128.
РАЗЗЕЛЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; раззеленѐя, -ѐеш, мин. св. раззеленя̀х, прич. мин. св. деят. раззеленя̀л, -а, -о, мн. раззеленѐли, св., непрех. Раззеленявам се. През пролетта дърветата и храстите раззеленяват и цъфтят, а горските поляни се покриват с пъстър килим от най-различни билки и цветя. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа].
РАЗЗЕЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; раззеленѐя се св., непрех. Ставам зелен, раззеленявам2. Над Топола ще погледне веселото око на слънцето, нивите ще се раззеленеят. К. Петканов, Х, 56-57. Зимата си отиваше, времето омекна, раззеленя се младата ниска трева по склоновете. Б. Несторов, АР, 51. И нека тоз изсъхнал бряст тогава / да се раззеленее пак разкошно. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 110.