РАЗЗЀМАМ и РАЗЗЍМАМ, -аш, несв.; раззѐма, -еш, мин. св. раззѐх, прич. мин. страд. раззѐт, св., прех. Разг. 1. Вземам много неща или всичко, което има на различни места. Раззех де що имаше книги по таваните из махалата.
2. Само мн. и З л. ед. Вземаме мнозина или вземаме всичко, колкото има; разграбваме. Така в онази страшна утрин хайката уби вълчицата майка и плени шестте невръстни вълчета. Петте раззеха по селото другите ловци. Калю запази за себе си само едно. Г. Райчев, В, 10. Събират са стопани, / .. разземат му стадото. Нар. пес., В. Вълчев, ПХД [еа]. разземам се и раззимам се, раззема се страд.