РАЗЗОРЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от раззорява и от раззорява се; раззаряне. Радостното чуруликане на ластовичките в гнездото под стряхата започна да се разлетява заедно с въздушното сребро на раззоряването. Т. Харманджиев, Р, 8.
2. С предл. н а, п р е д и. Времето, когато настъпва зората, когато се съмва; на зазоряване, на разсъмване, на раззаряне.