РАЗИГРА̀ВАМ, -аш, несв.; разигра̀я, -а̀еш, мин. св. разигра̀х, св., прех. 1. Карам някого или нещо да играе буйно, живо някаква игра или танц. Бекир баба се подмлади и си напомни младите години, когато .. разиграваха циганките на кючек. Ц. Гинчев, ГК, 254-255. — Пийни си и ти, че бай Пенко иска да ни разиграе. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Гяволът дошъл на орото. Погледал и познал черка си. Ватил се до нея и така разиграл орото, та ябуката ѝ изпадла из поясът. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 394.
2. Карам някого или нещо да играе, да скача, да се движи бързо, живо. По-младите боляри разиграваха изпотените си коне. Ст. Загорчинов, ДП, 110. То [агнето] разигра опашчицата си и мушна глава в ненките на първата овца. К. Петканов, ЗлЗ, 222. Кацата мазна, държа я едвам, на това отгоре, разиграла я водата, та се мята като бесна! Хакне се в единия бряг, а че литне към обратния. Н. Хайтов, ДР, 173. Доволен беше Кръстан. На него се беше метнал малкият... С кучетата другаруваше, с овните се бореше и агнетата разиграваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. Лудото взело козите на попа и отишъл да ги пасе. А целия ден със свиролчето си свирил и козите цял ден ги разигравал, та останали гладни. СбКШ, 105. Разлюти се Кралевиче Марко, / та разигра коня по дворове. Нар. пес., СбНУ IV, 68. Виното и дяда разиграва. П. Р. Славейков, БП I, 71. // Правя сърцето да тупти по-силно, по-бързо. Ей, байряк! Байряк! .. Ти ми разигра сърцето. Ив. Вазов, Р, 50. Ще надуе той тънката си габровска свирка и нейната кръшна песен разиграва сърцата на всички млади и кара буйните моми и момци до полуда да скачат и да тропкат. Т. Влайков, Съч. III, 4. Тъкмо в едни такива меки и малко печални дни Димо усети в сърцето си оня туптеж, който от ранни години го разиграваше в порив, зовящ към скитничество. Г. Манов, КД, 69. // За въздушна струя, течение, вятър — правя нещо да се раздвижи, да се разтрепти. Вятърът разиграваше косите на Виолета. Д. Кисьов, Щ, 514. Зашумоли нощният вятър, разигра ситните листенца на двете круши до пътя. Н. Нинов, ЕШО, 112. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата и през някакви отзевки клати пламъчето на ламбата и разиграва сянката му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 16. Бесни северни ветрове ненадейно избухват и разиграват спящите вълни. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 179. Силен взрив разигра прозорците. След това на възбог се вдигна бяла ракета, салютираха я няколко самотни и не така силни изстрела. М. Яворски, ХСП, 418-419. Хладният нощен въздух течеше още по равнините и като полюляваше всеки лист и цвят, разиграваше боите на отраженията от росните алмазни капки светлина. Ц. Гинчев, ГК, 369-370.
3. Карам някого или нещо да играе, да прави представление, да изпълнява някаква роля или номер. Близо до село Църква, .., циганин разиграва мечка. Тълпа зяпачи. Свирня на гъдулка. Д. Дамянов, ПИЩ, 93. Много дни, преди да се открие панаирът, не ѝ дават сън ония хора, .., които ходят по въже, играят на представление и разиграват кученца. Ст. Грудев, АБ, 12. Пред бар „Пергула“ арабин разиграваше за десет пиастъра шарено облечена маймунка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 145. Като премина Лу Сян бедните къщурки на града и запря сред площада, съзря един факир, който разиграваше малка змия. Ламар, ГМ, 40. По панаири и кръчми обикаляли цели семейства и разигравали своите кукли, за да изкарат прехраната си. ВН, 1958, бр. 1998, 4.
4. Показвам, представям роля, номер, представление. В предвоенните години, като издири сносни гласове в околността, тя [стрина Катка] разигра оперетката „Тайните на харема“. Д. Вълев, 3, 54. Чуваха се гласовете на акробатите и клоуните, които разиграваха на арената своите циркови номера. Д. Спространов, С, 151. — Колко път е то. Докато стигнем ние, и вие ще довтасате. — Така е — отвърна един от учителите, — но ако разиграваме надбягването между лисицата и таралежа. Ст. Чилингиров, РК, 147. — Твърде много се говори, .., че много от героите имат свои прототипове. — Колкото за прототиповете, .., според мене, всъщност писателят разиграва себе си. Ив. Сарандев, ЕС, 134.
5. Прен. Разг. В съчет. със следв. същ. Изпълнявам ролята на някакъв, държа се като някакъв, обикн. с цел да създам лъжливо впечатление. Видя ме в магазина, взе да се върти наоколо, покани ме да излезем, правеше се на влюбен. .. Първия ден на плажа разиграваше пози на скромен поклонник. Б. Райнов, МН, 101. Аз реших — наместо да разигравам гражданка и да живея мизерно — да стана селянка. Г. Стаматов, Разк. II, 77. — Заповядай, няма ли да запушиш? Разбира се, отказах. Вешовски, като всеки простак, обичаше да разиграва от себе си напредничав човек .. — Но как, — учуди се той престорено — нима не пушиш, нима си против това. Г. Райчев, Избр. съч. I, 190. // Представям привидно нещо, за да заблудя някого. Вън Скилица разиграваше пиршество, но въоръжените една трета лежаха по койките си с ризници и навярно нещо разговаряха. Д. Добревски, БИ, 85. — И преди да разиграваш подаване на оставка — каза заплашително Томов, — ще трябва да изчистиш оня хардал от крайпътния блок. Ст. Поптонев, НСС, 124-125. В туй време Петър, с пълномощно от първенците на селището, пак щеше да замине в Русия да разиграва дипломация. Д. Яръмов, БП, 115-116. Великият везир решава да минира конференцията, .. За тази цел Мидхат паша разиграва .. исторически етюд. К. Странджев, ЖБ, 27.
6. Прен. Разг. Карам, принуждавам някого да прави нещо няколко пъти, без да е необходимо, или му обещавам няколкократно нещо, без да го изпълнявам. Мария беше разигравала месеци наред архитекти и декоратори, докато нареди всичко в издържан модерен стил. Д. Димов, Т, 140. Той [Панайот Хитов] познавал отлично планината и по цяло лято така разигравал своите преследвачи, че те дори не успявали да го срещнат. Н. Ферманджиев, РХ, 44. По едно време ми мина през ума дали не се преструва на наивен и дали не разиграва и двама ни, за да си разнообразява живота? К. Калчев, ДНГ, 101. — Нека се венчаем още тия дни. .. — Сега не мога да ти отговоря — отвърна хладно тя. .. — Христина! — извика той с горест .. — Няма да ти позволя повече да ме разиграваш. Ем. Станев, ИК I и II, 179. — Мутине, веднага след мен! Аз не съм Станкул и няма да позволя да ме разигравате, както разигравахте него! Ст. Марков, ДБ, 388. Разярен до пяна на устата, той [шофьорът] крещеше на приливи и отливи: — Ти кого ще разиграваш? Бл. Димитрова, ПКС, 449.
7. Прен. Разг. Разпореждам се с някого или с нещо, управлявам някого или нещо според своята воля, изгода, желание. Ние тук сме поставили на разглеждане бюджета на столичния град, милиончета разиграваме, а съветникът се крие в миша дупка, уплаши се значи. А. Каралийчев, НЧ, 51. Двамата играчи разиграха богатствата си. Т. Харманджиев, КЕД, 18. Материалните нишки разиграват и народите, и хората — от най-големия до най-малкия. А. Страшимиров, К, 34.
8. Прен. Разг. В съчет. със същ. л о т а р и я, т о м б о л а и под. Организирам, провеждам лотария, томбола или друга хазартна игра. Истински печелят само тези, които разиграват лотариите. Б. Шивачев, ПЮА, 97 — 98. Тръгнахме към панаира и спряхме до Симчо. Той беше джудже и разиграваше комар. Играх „за едно — пет, за две — десет“ и спечелих левче. Й. Вълчев, РЗ, 76. Пернишката „Топлофикация“ разиграва за трети път новогодишна томбола. Нов., 2004, 27.12. [еа]. // Включвам нещо или някого като печалба в лотария, томбола, хазартна игра. При него често се събираха най-запалените играчи на белот и барбут и понякога до разсъмване разиграваха доста големи суми. Парите минаваха от ръка на ръка. В. Нешков, Н, 95. Хората на честния труд бяха осиромашели, невидими разбойници бяха ги ограбили, а по кръчмарските маси беснееше луда пара — пропиваха я, разиграваха я на комар. Т. Харманджиев, КВ, 7. Ще има родителска среща и ще разиграваме торти и кокошки, за да си купим радио уредба. ВН, 1960, бр. 2603, 4. // Използвам нещо, някакъв метод, за да постигна печалба при хазартна игра. Ще ми се и на мене да разиграя няколко жетона — потвърди Легрен. П. Спасов, ХлХ, 226. Разиграх четири нови комбинации на тотото.
9. Спорт. Правя няколко последователни хода при игра (на карти, на шах и др.), за да постигна победа. Шахматистът разигра един от най-острите варианти на защита.
10. Спорт. В съчет. със същ. т о п к а — тренирам, изграждам си умения да владея по-дълго и умело топката. По обед двама мъже продължават да разиграват упорито топката на един от кортовете на новата тенис база. ВН, 1961, бр. 3105, 3. // Спорт. В съчет. със същ. т о п к а — играя по-дълго време с топката, правя поредица от подавания на топката, за да забавя играта, да печеля време за своя отбор. Той нищо не можа да измисли, затуй упорито започна да се стреми към Косьо, който разиграваше топката в предмостието и никак не се сещаше да погледне към него. Ат. Мандаджиев, ОШ, 68-69. На такъв добър отбор не трябва да се оставя пространство и възможност да разиграва топката. Холандците са доста бързи и повратливи. С, 2006, бр. 4943 [еа]. разигравам се, разиграя се страд. К р и в о д р е н с к и: — Министър, а? Чакай да нахокам това магаре, че да запомни как се разиграват кмет и директор? Ст. Л. Костов, Г, 83. За да бъде принудена защитата да пази отблизо, кратката комбинация трябва да се разиграе в „огненото поле“. (превод) НС, 1965, кн. 2, 19. До самия град Кюстенджа, на брега на морето, има казино, в което някога по цели нощи се е разигравал комар. Г. Белев, КР, 90. Срещу наем Градската градина бе отпускана на дружества и организации за устройване на вечерни градински увеселения. .. Устройваше се „весела поща“, групите се замеряха с конфети, разиграваха се томболи. П. Мирчев, СЗ, 101. В главния лагер се разигра хоро, което в своята живост увлече и Бенковски. Л. Стоянов, Б, 115. На празненството ще се разиграе томбола.
РАЗИГРА̀ВАМ СЕ несв.; разигра̀я се св., непрех. 1. Започвам да играя буйно, живо и все по-буйно, по-живо някаква игра, танц. Хорото опаса целия площад. .. Цяло едно село се разигра. Ст. Даскалов, ЕС, 58. Дома, под навеса беше седнала Нона, държеше Янка права в полите си и играеше с нея. Увлечена в играта, тя не забеляза кога Найден израсна пред нея. .. — Много сте се разиграли. Г. Райчев, ЗК, 118-119. Зафучала баба Зима и струпала пред себе си цяла планина сняг. Разиграл се дядо Мраз, засвирил с уста и смразил снега, та го превърнал в лед. Ив. Планински, БС, 63. ● Обр. Скръцна зъби земята, разигра се, размята, та погълна вадата, що отвлече камъка. А. Разцветников, ОНН, 16. Навън бе почнало да се развиделява. Стихнал за малко, утринният вятър още по-силно се разигра по двора, разигра се из овошките. Н. Нинов, ЕШО, 61.
2. Започвам да играя, да скачам, да се движа бързо, живо и все по-бързо, по-живо. Конят се разигра, пламна, сви уши и с всички сили се понесе в галоп. Й. Йовков, ЧКГ, 18. Като се мръкнеше и подкараше ситото стадо надолу по дълбокия път, всички овци се разиграваха. Ил. Волен, БХ, 87-88. Застане Трайко сред мегдана, постави на малкия си пръст златния магически пръстен и каже: — Цепеницо, разиграй се! Хр. Смирненски, Съч. III, 205. Отишъл дърварят най-напред при златаря .. Че като се разиграла оная ми ти тояга по златарската гърбина, хубаво отупала всичкия прах от дрехата му. А. Каралийчев, ТР, 110. Знаеш ли, че го [газопровода] пуснаха? — Пуснаха го. Идете да видите как се разиграха чарковете на завода. Ст. Даскалов, ЕС, 363-364. Кръвта в жилите му се разиграваше и той дишаше с пълни гърди свежия въздух. Ем. Манов, ДСР, 484. // За сърце — започвам да туптя бързо, силно и все по-бързо, по-силно поради силни чувства, емоции или др.; разтуптявам се. Развълнува се селото от тая вест. Разигра се и бедното дядово Йоцово сърце. Ив. Вазов, Съч. Х, 97. Сърцето му се разигра, земята го отново опияни с тайнствения си дъх, и той като стръвник запрепуска от нива на нива. Елин Пелин, Съч. III, 110-111. Стаята се напълни със слънчев блясък: в чистите стъкла на прозорците сияеше ясна небесна синева. — Хубаво е, майко... — Ами хубаво е, чедо! Хубаво е. И мене ми се разиграва сърцето, а̀ко съм толкова стара. Д. Талев, ПК, 794. Хвърлеков се готвеше вече да си ходи, когато дочу познатите неравномерни стъпки. Сърцето му се разигра, ръцете му започнаха да се люлеят. Г. Караславов, ОХ II, 636. Дойдох, но не посмях да вляза... тъй ми се разигра сърцето, щеше да ми стане лошо. Й. Йовков, ОЧ, 101.
3. Прен. За човек, животно или част от тяло на човек, животно — започвам да треперя, да потрепервам, обикн. от силно вълнение, уплаха и др. Болярски усети, че му се разигра цялата лява страна на лицето, а кривото му око го позаболя. А. Страшимиров, ЕД, 181. Кръстевица остана като попарена, тялото ѝ се разигра, но тя се овладя. Г. Караславов, ОХ II, 375.
4. Прен. За предмет — започвам да се клатя, люлея; разклащам се, разлюлявам се. Нали... такованкана... си я писал [Карагьозовата градина] на малкия и на Стойка, Бог да го прости? — Ех, ако беше жив Стойко, щях да я пиша, но сега! — Юрталана дигна рамене, и цигарата му се разигра в ръката му. Г. Караславов, С, 203. Под звуците на музики чевръсти / се палубата цяла разигра. Н. Марангозов, ЯВ, 164. От труса чашите на масичката се разиграха.
5. Прен. За река, море и под. — започвам да се вълнувам, да бушувам. Разигра се Искър, разхвърля се Искър, / та отвлече Янка отвъд Черно море. Ив. Вазов, БП, 120. Един ден морето избухна. Разигра се. Вдигнаха се вълни като хълмове. А. Каралийчев, ТР, 87.
6. Прен. За природна стихия — започвам, развивам се, разгръщам се с голяма сила. Невнятен тътен веч / смутява тъмнотите на ширний край: / предвестие зловещо от далеч, / че буря страшна ще се разиграй. Д. Полянов, Избр. ст, 16.
7. Прен. За събитие, случка и под. — ставам, случвам се, протичам. Ето в кои места и сред какво население се разигра едно от големите сражения в Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 163. Няма да разказваме нашироко за събитията, които се разиграха през следващите няколко дни. А. Гуляшки, ЗВ, 313. Хайдутите наведоха глави. .. онова, което преди малко се разигра пред очите им, не им даваше да съберат мислите си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 30. Месеци наред не бе имало такова оживление, такова бясно предлагане и купуване. .. Всичко това се разигра по волята на един единствен човек, .. — Алфред Коен. П. Спасов, ХлХ, 402.
8. Прен. В съчет. със същ. д р а м а, т р а г е д и я, к о м е д и я, с ц е н а и под. За събитие, случка — ставам, случвам се, като предизвиквам силни чувства, емоции. Нищо лошо не крия и което съм крил, ще ти го кажа веднага и ще разбереш защо съм го крил, само успокой се и престани да плачеш, защото всички зяпльовци ни гледат и мислят, че кой знае каква трагедия се разиграва. Б. Райнов, ДВ, 167. — Каква комедия се разиграва тука. Ив. Вазов, Съч. Х, 33. Из пространните поляни, които оставаха между тия флагове и където беше се разиграла страшната драма на боя, лежаха безбройни трупове. Й. Йовков, ПК, 103. Два месеца по-късно, в Куманово се разигра друга трагедия. П. К. Яворов, Съч. II, 212. Всеки ден над праговете ни се разиграваше драма. .. Някое от неопитните малки птиченца кацваше на праговете. Котката се хвърляше, сграбчваше го и избягваше като стрела към градината. Ил. Волен, МДС, 240. Заплетено в една голяма паяжина, отчаяно бръмчеше някакво насекомо. .. После големият чер паяк бързо се спусна към плячката си. .. Той гледаше към стената, където се разиграваше тази сцена. Ст. Марков, ДБ, 296. Почти съм убеден, че се е разиграла класическата схема: Генов е дал съгласието си, но не го е формулирал писмено и сега пред закона е чист като ангел. К. Топалов, СТ, 161. // Ставам, случвам се в душата на някого. В душата му се разиграваше страшна борба. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. Понякога в душата му се разиграват такива разкъсващи драми, че е трудно да се опише. С. Северняк, ИРЕ, 81. Чувствах, че в душата на Антонио се беше разиграла някаква трагедия, но продължавах да не я разбирам. Б. Шивачев, ПЮА, 196.
9. Прен. За въображение, фантазия, мелодия и др. — разгръщам се свободно, буйно, като излизам от рамки и ограничения. Въображението на младото и невинно момиченце се разигравало все повече и повече. Л. Каравелов, Съч. II, 68. Фантазията на някои [пътници] до толкова се разигра, че те виждаха даже бели мечки в ледената гора. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35. Там, .., дето апетитът за бързи забогатявания от нищо се не дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 82. Завивах покрай кооперацията, когато дочух някаква игрива свирня с уста зад себе си. .. Извърнах се да мерна майстора — по улицата нямаше никого. Продължих пътя си, но свирнята така се разигра, че просто ме задържа на място. О. Василев, ЖБ, 166.
10. Разг. За сглобяем предмет — ставам подвижен повече от определеното, поради отпускане, разхлабване; играя. Притегни бравата, че се е разиграла и вратата невинаги се затваря.
◊ Кон да разиграваш някъде. Разг. Обикн. за жилище, помещение — много голям, обширен. И аз — в къщи. Какво да правя! Една къща — кон в нея да разиграваш, апартамент!... Накитено вътре, наредено, подредено, само, дето се вика, ти си артък. Н. Хайтов, ДР, 56. Разигравам / разиграя земята. Диал. Подбуждам хората към бунт, размирици; бунтувам. Савата дума на болярите: Стойте мирно, боляри, не разигравайте земята. Д. Яръмов, БП, 137. Мирно си холъм стойте, / не разигравайте земята. Нар. пес., СбНУ VI, 67. Разиграва ми се / разиграе ми се кръвта. Разг. Обхваща ме много силно чувство (обикн. яд, гняв). Чаплека не може да изтрае, кръвта му на чорбаджия се разигра. .. Той вдигна тежката си като цепеница ръка и халоса момчето. Ц. Лачева, СА, 14. Наслада и възторг препълняха полека-лека душите, дишанията ставаха по-редки, кръвта се разиграваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 73. Разигравам / разиграя като маймуна някого. Неодобр. Карам някого да върши различни неща, обикн. като го мамя, че ще получи нещо, а не му давам възможност това да стане. Цял живот като маймуна да те разиграва една жена! И това било мъж! Д. Калфов, Избр. разк., 368. — Че аз да не съм маймуна да ме разигравате ту до тогоз, ту до оногоз! — рече той, .. — Кажете ми кой ме вика, че при него да ида! Ст. Марков, ДБ, 377. Разигравам / разиграя театър (комедия, трагедия и под.). Представям нещата в невярна светлина, обикн. и много емоционално, за да измамя някого. Рълев не можеше да понася дърдоренето на бръснарите. Ето защо, за да си осигури пълно мълчание по време на манипулациите, Рълев разиграваше малък театър. Й. Попов, БНО, 85. Няма какво да ми се преструваш — знам, че парите са за наема. След снощните бъркотии искаш да разиграваш комедията на благороден рицар. О. Василев, ЖБ, 131. Недей да разиграваш мелодрами, виждали сме ги такива! Ст. Поптонев, НСС, 21. И в а н: — Аз ще задавам въпроси, не ти. К о с т а: — Какъв смисъл има, щом не ми вярваш. И в а н: — Сега не е време да разиграваме сцени на засегнато честолюбие. Ив. Остриков, ППА, 21-22. Пред хората се бие в гърдите и се кълне във верноподанство на комунистите, а бутнеш ли пръст в раната .., почва да разиграва фарсове и да хленчи като бездарен трагик. М. Марчевски, П, 153. Той е човек на думата, сам би се презрял, ако изпаднеше в ситуацията на лъжливото овчарче .. Не разиграва илюзионистични номера и фокусничества. Дем., 2001, 06.11. [еа]. Разигравам си / разиграя си коня (кончето). Разг. Правя каквото си искам, своеволнича. Душата ни е стигнала на зъбите, дето се казва, а те там си разиграват коня и пет пари не дават. Л. Стоянов, Х, 48. — Князът направи много грешки .. Това е вярно. Но и вие оттук с нищо не му помагате. Оставяте Каравелов и Славейков да си разиграват коня, да издават „Независимост“ и да чернят княза. В. Геновска, СГ, 177. — Затова ли сме дошли тука, да киснем по стаите. Откъде накъде Самоковски ще си разиграва коня както иска? Й. Попов, БНО, 115. Бачо бил дал пари за вестник „Слово“. Дал, а на нас нито дума! Тъй си разиграва кончето той. Ем. Станев, ИК I и II, 38.