РАЗЍЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разиждам и от разиждам се; разидване. В събранието на продажбата и двете уговорвани страни имат избирателното право, от която минута е станало предложението до разиждането на събранието. ДЗОИ III (превод), 49. Това е значението, дадено от лорда Салисбери .., на разиждането на конференцията и на разотиването на посланиците. НБ, 1877, бр. 65, 256. Привилегиите на заемодавците са заличават не само чрез общите средства на разиждането на съпричастниците, но и чрез съдилищната продан на кораба. ДЗОИ I (превод), 263.