РАЗЍСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разисквам и от разисквам се. — Казах: ще си помисля — повтори министърът. — Има много неща, които могат да се поставят на разискване в Двореца и Министерския съвет. Д. Димов, Т, 203. По-възрастните чакаха сериозни и загрижени, но младите губеха търпение. Разискванията предполагаха ожесточени спорове, същински словесни турнири, за които се говореше по цяла седмица из града. Ем. Станев, ИК I и II, 63. След страстни и дълги разисквания събраните се разотидоха, без да вземат някакво решение. С. Радев, ССБ I, 28. Страшимиров зае председателското място. .. прочете дневния ред. Всички предполагаха, че .. преди да се пристъпи към разискването по него, окръжният инспектор ще си отиде. СбАСЕП, 21. Докладът вече е факт и е предаден на министъра, сега се очаква той да бъде внесен за обсъждане в съвета за икономическа политика .. Едва след това разискване ще бъдат обявени и подробности от проекта за новата банка. Банк., 2006, бр. 20 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)