РАЗЍСКУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от разискувам и от разискувам се; разискване, разисквание. Ние взехме в отделно разискуване само четири питания [за организиране на народни школи]; останалите не задирнахме просто по тая причина, че са сродни с първите и природно се сливат с них. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 180.