РАЗИСКУВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който разисква, обсъжда, тълкува нещо. Особено обикна [Лафонтен] Плутарха и Платона. Първият, истинен животописец в своите „Сравнителни животописания“ и остроумен разискувател в списанието си „За нравствеността“, му пренасяше изведнаж и поучение, и удоволствие. Ч, 1875, бр. 13, 598.