РАЗКАЗВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на разказвач. Тогава, в ония далечни вечери, записвах всичко казано от баба Мара, пленена от разказваческия ѝ дар, от остроумните ѝ примери и сравнения. Ел. Огнянова, НШ, 6-7. Това е времето, когато е написана една от най-блестящите сатири в историята на човечеството — „Гъливер“ от Джонатан Суифт, когато се развива разказваческият талант на Филдинг, на Стърн и т. н. Ал. Панов, ТЛ [еа]. Разказвачески умения.