РАЗКА̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкайвам се. Тя [Лида] е виновна, ще изкупи греха не с разкайване — туй би разбило живота им — .. с нежности, без да знае той защо. Г. Стаматов, Разк. II, 170. Дисциплината слабееше, разкайването, ропотът, натякванията — авангварди на деморализацията — замениха ентусиазма на първите дни на въстанието. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа]. И въпреки искрените си разкайвания, той ходи още няколко пъти до долапа и пи от шишето със същата жажда, със същата трепетна наслада и със същия ужас пред греха, срещу който беше безсилен да се бори. Й. Йовков, Събр. съч. ІІ, 1976 [еа].