РАЗКАЛУГЕРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкалугеря като прил. Който е лишен от калугерски сан. На разкалугерените дякони се „поревнало“ офицери да станат, та кога удари часът за освобождението на България, да поведат сръбските батальони за Нишавско поле. Ст. Заимов, ВЛД, 34.