РАЗКАЛУГЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разкалугеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Лишавам някого от калугерски сан; разстригвам. Сам архиерейският наместник го срещнал, поразпитал го и се заканил да го разкалугери. А. Христофоров, О, 143. разкалугерявам се, разкалугеря се страд.
РАЗКАЛУГЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разкалугеря̀ се св., непрех. Отказвам се от калугерски сан. Васил се усмихна. — Учителствувам по тия села, бай Горане. Разкалугерих се и учителствам — рече той натъртено и погледна Иван Горана в очите. Ст. Дичев, ЗС I, 427. — Павела, .., кръстих на чичо Павла, ..; Емануила — на братовчеда ми Маноля .., който се ожени за хаджи Гина, хаджи Димова щерка, дето се разкалугери. Ив. Вазов, Съч. VIII, 13. Генадий предложил на скромния като мома Игнатий да се разкалугерят, след това да се оженят и запопят. Гина [майката] одобрила мисълта на Генадия и наченала да подкокоросва синът си по-скоро да се разкалугери. Ст. Заимов, ВЛД, 26.