РАЗКА̀ПАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разкапан. В старото българско право за кражба наказваха с отсичане на ръката. Изключителността на тези наказания показва, че тук се касае до редки изключения, плод на такава биологична разкапаност, че средството за борба с нея е само едно: окончателно физическо или морално изрязване. Ив. Хаджийски, БДНН I, 80. Фирата при плодовете и зеленчуците е признат процент на разкапаност.