РАЗКА̀ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; разка̀пя се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Започвам да капя. Много е горещо и хладилникът се разкапа. Δ Разкапва се капчукът в края на март и усещаш, че пролетта идва.
РАЗКА̀ПВАМ1, -аш, несв.; разка̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Правя нещо да изгние, да се разруши, да стане негодно за използване. Влагата разкапва дървенията, ако се остави небоядисана. Δ Мухълът разкапа стената.
2. Правя тяло, плът да се разложи, да изгние. Проказата е неизлечима болест, която постепенно разкапва тялото. Дем., 2001, бр. 57 [еа].
3. Прен. Лишавам някого от морални, духовни ценности. И после... после / някаква омраза / се впиваше дълбоко във сърцата. / Като гангрена, / не, като проказа / тя раснеше, / разкапваше душата. Н. Вапцаров. Избр. ст, 1951, 32-33. разкапвам се, разкапя се страд.
РАЗКА̀ПВАМ СЕ несв.; разка̀пя се св., непрех. 1. За предмет — изгнивам, разрушавам се, ставам негоден за използване. Обувките ми напълно се разкапаха. // За плод, зеленчук — изгнивам, ставам негоден за консумация. Крушите се разкапаха.
2. За тяло, плът — разлагам се, изгнивам. Тя умира. Нека изсъхнат ръцете ми, нека се разкапе проклетата ми плът, ако усетя, ако помисля и за един миг, че това не е родната ми сестра. Д. Талев, С II, 69. // Разг. За човек, организъм — ставам немощен от болест, преумора и под.; скапвам се. Разкапах се от болести тая година.
3. Прен. Неодобр. Оставам без морални, духовни ценности. — Вие живеете на чужд гръб. И империята ви ще падне .. — Вашето преситено и разгулно общество се разкапа. Ст. Стратиев, ПП, 22-23. // Прен. Разг. Неодобр. Разпадам се, поради настъпило безредие, беззаконие, духовен упадък; скапвам се. На местото на разкапалата се византийска империя в 1204 г. беше образувана Латинската империя. Д. Линков, ЗБ, 35. Той [Митю] знаеше колко строг е военният закон, колко суров е войнишкият ред. И особено сега, когато се биеха и когато фронтът се разкапваше, разяждан от дълбоки недоволства и глухи протести. Г. Караславов, ОХ II, 246.
РАЗКА̀ПВАМ2, -аш, несв.; разка̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Разкъсвам. Калина зе едно старо харо! / Майка ѝ вели говори: / Е, море, Кальо Калино! / Пустни го, керко, на гора, / белке го мечке изедат, / белке го вълци разкапат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 125.