РАЗКА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкарвам и от разкарвам се. След това го преместиха в трети затвор .. Това разкарване по затворите осуетяваше всеки опит за подготовка на бягство. К. Калчев, ЖП, 493. Те [тайните агенти] го откарваха в близкия полицейски участък и, ако пътникът се отървеше само с разкарването, това значеше, че е имал щастие. М. Марчевски, ГБ, 6.