РАЗКАТА̀ВАМ, -аш, несв.; разката̀я, -а̀еш, мин. св. разката̀х, св., прех. 1. Разгъвам напълно, изцяло и докрай, пласт по пласт нещо сгънато; раздиплям. Противоп. скатавам. Изведнъж топъл дъждец запопръсква с весело шупортене по листата на лещака. Войниците разкатаха платнищата и се наметнаха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 401. И при все че новото ни поселище не можеше да се равни с Фанагория — с нейните крепостни зидове, улична настилка и с внушителността ѝ изобщо, — то бе къде по-охолно от нашите временни станове, където шатрите се скупчваха нагъсто, а хората не смееха дори да разкатаят вързопите си. В. Мутафчиева, ПП [еа].

2. Прен. Разг. Напълно съсипвам, разсипвам някого физически или психически. — Защо не му взех пистолета и да го набия — съжаляваше пазачът. — Добре си направил, че не си го бил. Щяха да ни разкатаят още тая вечер. Ст. Мокрев, ПСН, 126. — Ще ни разкатае Петко, като се върне! — тюхкаше се бай Герго. — Ние убихме жената бе! Ст. Даскалов, СЛ, 53. разкатавам се, разкатая се страд.

РАЗКАТА̀ВАМ СЕ несв.; разката̀я се св., непрех. Разг. Изтощавам се, съсипвам се напълно. Сливам офисите. Разкатах се от пътуване от единия край на града до другия.

◊ Разкатавам / разкатая фамилията (майката) на някого. Разг. Грубо. Съсипвам, измъчвам някого физически или психически. И си представям аз как нейничкият отива при разтреперания началник, как му разкатава фамилията, как го утрепва и как правдата възтържествува. Г. Узунов, НР, 10. Започнах атаката с една .. статия, в която, .., направо разкатах фамилията на половин дузина режисьори. Г. Марков, ПМД, 195. — Ще ти разкатая майката бе, престъпник такъв. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Разкатава ми се / разкатае ми се фамилията (майката). Разг. Грубо. Съсипвам се, измъчвам се физически или психически. — Направо фамилията ми се разката! — вика Боне. БВ, 2007, кн. 5 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)