РАЗКАТА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкатавам и от разкатавам се. По плаца проснаха кабели, .., вдигаха и сваляха антени, .., а учебните тревоги се промениха до неузнаваемост и те му [на старшината] напомняха скатаването и разкатаването на гергьовски люлки и виенски колела. Р. Сугарев, СС, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)