РАЗКА̀ШКВАМ, -аш, несв.; разка̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Правя нещо да стане на каша. Не бъркай яденето, че ще го разкашкаш. разкашквам се, разкашкам се страд.
РАЗКА̀ШКВАМ СЕ несв.; разка̀шкам се св., непрех. Разг. 1. Ставам на каша. Навън беше студено, беше се разкашкала калта от многото човешки стъпки, бяха я стоплили хора. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 87. Снегът беше се разкашкал — бяло-черна студена кал. Т. Монов, СЧ, 40. После, когато Гелак откри как рудата се е разкашкала, Балавачев единствено не се задоволи с удоволствието от това откритие. Н. Антонов, ВОМ, 70. Картофите се разкашкаха и супата се сгъсти. Δ Конфитюрът се разкашка, защото го преварих.
2. За плодове, зеленчуци — развалям се, изгнивам, омеквам. В мазето морковите бяха измръзнали и се бяха разкашкали.
3. Прен. Отпускам се, загубвам силата си, енергията си. От топлото човек се разкашква и не му се работи. ● Обр. Той .. усети, че гордостта му се разкашква, че губи почва, и подигра покровителката си пред целия клас. Д. Вълев, Ж, 131.