РАЗКАЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изразява разкаяние, който се отнася до разкаяние Но и тия разкаятелни вопли на поручика остават заключени като „военна тайна“. Д. Казасов, ВП, 432. При моите издирвания бях щастлив да попадна на една скъпоценна папка от разпиляната архива на Иларион Макариополски. .. Тук има писмо на Константин Огнянович .., изложения и благодарствени адреси от много български общини и дори разкаятелното писмо на поп Тодор Тошков за неговото нетрайно униятство. Т. Жечев, БВ, 209.